Годината е 1918 и Първата световна война е към своя край. Изходът за България от този световен конфликт е предначертан – катастрофален. На 14 – ти септември Антатната, в лицата на Франция, Англия и Русия, започва настъпление на Южния фронт край град Солун. Българите, които воюват на страната на Тройния съюз на Германия, Австро – Унгария и Отоманската империя, са пряко застрашени от подобно настъпление.
Участници във Войнишкото въстание
Част от българските войски са разположени край Добро поле, където за разлика от Дойран не са подготвени успешно за отбрана. Така идва пробива на техните позиции, а с него и поражението. Под натиска на вражеските сили, на 18 – ти септември българите са напълно разгромени. Започва отстъпление към старите предели на България. Недоволството на войниците е огромно – те са изтощени, без материални и човешки ресурси, погубени в името на чужди интереси. Между войниците се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за тази кръвопролитна война. Не им отнема много време и на 24 – 25 – ти септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Още на 24 – ти септември първата въстаническа група достига Кюстендил и залавя офицерите от установената в града Главна квартира на Действащата армия. Походът на престъпилите бойната си клетва войници продължава към град Радомир. По пътя към него броят им нараства до около 4000 – 5000 войници. В София цар Фердинанд и правителството започват да търсят удобен изход от създаденото положение.
Същевременно две български политически формации- Български земеделски народен съюз (БЗНС) и БРСДП, главно първите, действат против участието на България във войната, поне не на тази страна, която тя избира. Дори откритото присъединяване на държавата към войната не прекратява тяхната подривна дейност и пропаганда. 1918 – та година носи тежка криза – на фронта войниците се бият, но рязко спада доверието им в елита. Именно в резултат на това идва и бунтът. На 25 – ти септември водачите на БЗНС Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора, където от 1915 – та година, след грандиозен скандал с цар Фердинант, излежават доживотни присъди. Те са помилвани, с ясната цел да бъдат използвани от правителството. Още на следващия ден двамата земеделски лидери, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров са изпратени от властта за Радомир, където да се опитат да разрешат конфликта с разбунтувалите се войници, използвайки мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът.
В последния момент обаче Райко Даскалов променя курса и решава всъщност да оглави въстанието. След известни колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. В резултат на това на 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република - т. нар. Радомирска република. За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ -Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.
Паметник на Р. Даскалов в Радомир
По това време правителството в София не стои безучастно и организира своите сили на съпротива. Срещу въстаниците са хвърлени наличните военни части на столицата. Към 25 – ти септември властта разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат и германски подкрепления. Частите се разполагат между склоновете на Витоша и Княжево.
На 26 – ти септември действащият генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. През следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш въстанически групи, са обезоръжени край София и освободени. На 28 септември обаче събитията придобиват драматичен характер. В София пристига един от влаковете с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори с тях, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.
На следващия ден събитията ескалират дори повече. Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 – ти септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва лично от Райко Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин и отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни. Привечер обаче настъплението е спряно.
“Разбиване на въстаниците от юнкери и германци” – худ. Д. Гюдженов
Това забавяне дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по – добре. Рано сутринта на 30 – ти септември те преминават в контранастъпление. От към артилерия и картечници правителствените войски доминират и това се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 – ри октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Въпреки желанието на бунтовниците, фаталният край лесно може да се предвиди. След години воюване армията е в тежко състояние, а екипировката на войниците е трагична. Войниците са хора селяни, а и в тила положението е тежко. Според статистиката, общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени. Днес по пътя към Владая се издига огромен паметник в памет на въстаниците.